Смокиня (Ficus Carica) е дърво, което достига на височина до 8 м. Листата и смокинята са едри, тъмнозелени, длановидни, състоят се от 5 до 7 дяла, с груба повърхност. При нашите климатични условия листата през есента окапват, а в топлите страни смокинята е постоянно във вегетация и по всяко време на годината се наблюдават листа, цветове, зелени и зрели плодове. За родина на смокинята се смята Мала Азия.
Цветовете на смокинята са сложни, разделнополови. Женските и мъжките съцветия се намират на отделни дървета (двудомно растение). Дърветата с женски съцветия се наричат фиги, а тези с мъжки – каприфиги. Цветовете на едно съцветие (при фигите и каприфигите) са обгърнати в месесто легло с крушовидна форма, което към върха е отворено. Опрашването на женските цветове се извършва чрез дребни насекоми. След оплождането цветното легло на фигите разраства и образува месестата част на смокиновия плод.
Смокиня цъфти и образува плодове през цялото лято, но при нашите климатични условия узряват през есента само рано завързалите плодове. Останалите недоузряват поради настъпване на студовете. Смокинята встъпва в плододаване 2-та година след засаждането и плодоноси 50-60 години. В топлите страни се срещат смокинови дървета, които достигат над 300-годишна възраст.
Плодовете на смокинята са ценна храна. Те се употребяват за консумация в прясно и в сушено състояние. Зелените плодове се използват за приготовление на сладка, конфитюри и др.
Тя не е взискателна към почвените условия. У нас най-добре се отглежда смокиня на дълбоки пропускливи топли и слабо варовити почви. Климатичните условия обаче са от решаващо значение за отглеждане на смокинята. Най-подходящ е климатът на средиземноморските страни, където зимата е мека и температурата не спада по-ниско от -8 или -10°С. За нея трябва да се избират топли южни изложения и добре запазени от студени ветрове места. Размножаването на смокинята става чрез резници, издънки и положки.
https://bg.wikipedia.org/wiki/Fig
Reviews
There are no reviews yet.