Лоза “Султанина” / Grape “Sultanina”

Лоза “Султанина” е бял среднозреещ безсеменен десертен сорт грозде, произхождащ от Средна Азия и Близкия Изток. Широко разпространен в Иран, Ирак, Афганистан, Сирия, Турция, Гърция, САЩ, Австралия, Чили и Китай. Среща се и в България, най-вече в южните по-топли райони.
Известен е и под наименованията : Бяло едро без семе, Бял кишмиш, Ак кишмиш, Аг кишмиш, Жълт кишмиш, Томпсън сийдлес (САЩ).
Сортът не е устойчив на мана и оидиум. Гроздето е сравнително устойчиво на сиво гниене. Лозите са чувствителни към ниски температури и засушаване. Проявяват склонност към изресяване. Зрее през втората половина на септември.
Гроздове средни, цилиндрично-конични, крилати, със средна плътност и маса около 180-230 гр. Зърната са малки, овални, жълто-зелени или янтарно-жълти. Кожицата е тънка, прозрачна. Консистенцията е месеста, с приятен вкус.
Лоза “Султанина” е типично десертен сорт. Гроздето му се използва главно за производство на стафиди, за консумация в прясно състояние и за производство на сладка.

Популярен е много в Гърция, където се отглежда на големи площи за производство на стафиди, а в България е познат още и като Бяло едро без семе.

Той е основен за всички страни, които произвеждат стафиди.

Сортът е средно до късно зреещ. В южните райони на нашата страна узрява през втората половина на септември, а в северните – в началото на октомври.

Чувства се най-добре на асмовидна формировка

Лозите имат буен растеж, който обуславя и особеностите на резитба.

У нас в миналото е отглеждан като приземен Гюйо, но поради слаба родовитост тази формировка е изоставена и не се практикува, а сега се прилага смесена резитба.

Установено е, че Султанина плододава много добре на формировки, които имат много стара дървесина, каквито са и асмите.

Затова, особено в личните дворове и вили, най-подходящата формировка е асмовидното отглеждане със смесен тип резитба – чепове и плодни пръчки или стрелки.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%83%D0%BB%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0