Илекс – вариегата

,

е вечнозелен бодлив храст достигащ обикновено височина до 3 m, но не рядко достига да размерите и формата на дърво 10 – 12 m. Името му Ilex на латински идва от „вечнозелен дъб“ (Quercus ilex). Сроден е на лавровите гори покривали някога Средиземноморието.

Илекс – вариегата  е двудомно растение (отделни индивиди имат само мъжки или само женски цветове). Цветовете са разположени на миналогодишните клонки със средата между листата и са от 2 – 4 на брой и имат 4 чашелистчета, 4 венчелистчета. При мъжките има 3 цвята, а при женските са рядко повече от 1 до 3 броя. Плодът е с месеста червена обвивка със сферична форма семената са с полулунна форма.

Илекс – вариегата се опрашват от насекоми и се размножават със семена. Илексът живее много дълго – до 300 години, но както повече сенколюбиви растения, расте изключително бавно. Листата му остават целогодишно, те са тъмно зелени, твърди, лъскави, доста бодливи, но много красиви. Те са с формата на обърнато яйце с ширина 2 – 6 cm, месести, назъбени в периферията с бодли от 2 – 9 на брой по всяко листо. Цвета на листата е различен от двете страни отгоре са тъмно зелени и матирани, а отдолу са светло зелени и лъскави, при изсъхване стават черни.

Растението е сенколюбиво и се среща главно във влажни и сенчести гори от източен бук, предимно в субтропичната и преходната към умерената средиземноморска зони. заема малка площ. Също така се наблюдава много рядка плодовитост, тъй като горите, в които се среща са много етажирани. Състоянието на популацията силно се влияе от промяната в местния климат и намаляването на площта на старите гори. В България се среща най-вече в горите на Странджа планина и на запад в областта на Малко Търново в резерватите „Витаново“ и „Средока“, но и в Родопите, Средна гора, Странджа и Беласица, като цяло е доста рядко срещано растение. Общото му разпространение е на Балканския полуостров, Югозападна Азия, Кавказ и Северна Африка.

Отглеждане: Илексът е подчертано сенколюбив, но расте добре и на слънце. Някои от пъстролистните му форми се нуждаят от слънце. Предпочита влажни почви. Издържа на студ, но при -20⁰ може да получи частични измръзвания. Размножава се много трудно – и от семена и от резници. Може би затова Илексът е толкова рядък и ценен вид. Най-добре е да се засаждат малки растения, защото възрастните трудно се вкореняват.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Джел

Обратно към категории